ПЕТНЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕТНЯ̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, несв., прех. 1. С думи или постъпки злепоставям някого или нещо, уронвам престижа им, авторитета им; излагам, опетнявам, компрометирам, позоря, безчестя. Неговата дружба с актьорите, с които прахосва всичките си пари, ужасява баща му, който му пише, че петни името на семейството и че ако не се отдаде на своите богословски занятия, ще му отнеме стипендията. Я. Янев, БР, 1931, кн. 6, 184. — Да ме петниш .. името ми да петниш .. честта на моя дом... — с разтреперан глас нареждаше той. Ст. Марков, ДБ, 199. Аз не искам вече да бъда унижаван от тебе, не искам да бъда петнен! Д. Калфов, Избр. разк., 349. — Честит си ти, честит и блажен. С ангели и светии беседваш; щото мислиш, на устните ти е, сърцето си не петниш с греховни помисли и дела. Ст. Загорчинов, ДП, 248.

2. Рядко. Изцапвам на петна нещо (дреха, покривка, мебел и др.), обикн. с нещо мазно, с боя, и под.; измърсявам, лекьосвам, дамгосвам. Когато обядвам набързо, често се случва да петня ризата си и вратовръзката си със сос. петня се страд., възвр. и взаим. — Това е позор, господин кмете! Как може да се говорят такива неща? Има отговорност, как мислят тия господа? — Аз нищо не знам, — сви рамене кметският. — Как да не знаете? Вие все не знаете! Петни се тука братството, петни се религията, и вие не знаете. Ст. Даскалов, МЧ, 115. Ученици с двойки няма да държа нито ден в кръжока. Не ме интересува колко от вас ще го завършат.. Няма да позволя да се петни името на нашия морски клуб. В. Райков, ПВ, 78. С грубите и невъздържани нападки, които отправяше срещу противниците си чрез пресата, той се петнеше пред обществото. △ С открито демонстрираната си безнравственост те петняха себе си и близките си. △ Петнят се един друг.