ПЕТОЛЪЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕТОЛЪ̀ЧКА ж. 1. Фигура във форма на звезда с пет лъча, древен езически знак и окултен символ; пентаграма, питагорейска звезда. Любима фигура на питагорейците е била така наречената питагорейска звезда (петолъчка). Матем., 1966, кн. 2, 4. // Предмет с форма на петолъчна звезда, предимно от метал, който служи като отличителен знак за принадлежност или симпатизиране на комунистическата идеология или партия. Тук той не виждаше някой познат. Но из тях излезе строен младеж, спуснал чорли.. над челото, с петолъчка на калпака. Ст. Даскалов, БМ, 53-54. На мнозина по коланите проблясваха пиринчени петолъчки. Ст. Станчев, НР, 44.

2. Емблемен знак на комунистическата идеология и свързаните с нея режими на държавно управление. То [момчето] носеше партийното знаме. Тъй като нямаше никакъв ветрец, тежкият тъмновинен плат с петолъчка .. беше надвесен над земята. Г. Караславов, ОХ III, 399.

3. Според модерната семиотика — един от многото символи на сатанинска власт на Антихриста над света, използван като емблема от различни теософски секти за прикрито богохулство срещу християнството, чрез еклектично смесване на елементи от будизма, пантеизма и езическия индуизъм; пентаграма. Петолъчката е един от многото символи, срещани в учението на дъновистите. △ Сектата на Муун често употребява петолъчката като емблема.