ПЕТОПРЪСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕТОПРЪ̀СТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Рядко. Петопръстен. — Как ми се иска, Калчо .. да видя погледа на хубавото човешко лице, да стисна човешка петопръста ръка! Елин Пелин, ЯБЛ, 122. Петопръсто ходѝло. Петопръста ръкавица.

ПЕТОПРЪ̀СТ м. Диал. Растението змийска трева; гороцвет, петопръстица, петопръстче, петопръстиче. Янинко,дилбер балдузо! / Я изкачи се на чардак, / погледни в гора зелена / како е гора развила/ зелен здравец и петопръс. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 307.