ПЕТО̀РНО

ПЕТО̀РНО. Нареч. от петорен; петкратно. През месец август 1877 г. на Шипка станали тежки боеве. Два руски полка и пет опълченски дружини трябвало да удържат пристъпите на петорно по-силен противник. Ист. VII кл, 86. Напразно Велко се опитваше да му обясни [на пъдаря] постъпката си с жаждата .., предлагаше да заплати петорно за любеницата — дивият пъдар не отстъпи. О. Василев, Т, 87. Сега той хвърляше един милион и двеста хиляди швейцарски франка и фабриката в Солун, но те щяха да се превърнат в петорно, десеторно повече долари, гулдени и шведски крони. Д. Димов, Т, 452.

Списък на думите по буква