ПЕТОСТЕНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕТОСТЀНЕН, ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни, прил. Геом. Който има пет стени. Според броя на стените си многостенният ъгъл бива тристенен, четиристенен, петостенен и т.н. Стереом., V кл, 31. Една от най-употребяваните в практиката призми .. е петостенната. Тя представлява малка петостенна метална кутия с дръжка отдолу. Вл. Станоев и др., Г, 119.

2. Разш. Постройка с такава форма, направа. После [византиецът] хлопна желязната врата и тръгна край стената.. Петостенни наблюдателни кули, издадени навън, пазеха ребром рова и стената. Ст. Загорчинов, ЛСС, 151-152.