ПЕТСТОТИНГОДИШЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЀТСТОТИНГОДИШЕН, ‑шна, ‑шно, мн. ‑шни, прил. 1. Който съществува, трае в продължение на петстотин години. Как, петстотингодишно царство, дето е плашило цял свят, — стропаля ли се от няколко хлапаци с чекмаклии пушки?. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 115. От петстотингодишно черно тегло ние сдобихме робски привички, които времето сформира в един характер. Н. Попфилипов, СбЗР, 61.

2. Който действа, проявява се в продължение на петстотин години. Той се изправи пред фронта и викна в притихналата нощ: — Войници!.. — Ето вече пет-шест години как сме на служба в изкуствено създадената Източна Румелия, която е подвластна на петстотингодишния ни тиран султана. В. Геновска, СГ, 311. "Многострадални братя! Земята, която ние тъпчим, е напоена с невинна българска кръв, проляна от нашите петстотингодишни душмани". З. Стоянов, ЗБВ I, 425. "За такива маловажни вопроси вие нямате право нито да проклинате .., нито да събирате вселенски събори".. Съвсем противното би са случило, ако българете да събереха вселенски събор и да поищеха сметка от патриарханата за нейните петстотингодишни действия. С, 1872, бр. 47, 373.