ПЕТУРКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЀТУРКА ж. 1. Умал. от петура (в 1 и 2 знач). По-ниско разположени са широколистните гори, т.е. горите, в които дърветата имат листа с широка петурка и окапват наесен. Ив. Димитров, ОП, 5. Листата са израст от стеблото и състоят от опашка и петурка. Д. Мутев, ЕИ, 84.

2. Диал. Разточен лист тесто обикн. за баница. (Н. Геров, РБЯ).

3. Диал. Само мн. Юфка. Приготува ли заран рано обяд за вкъщи, токо ще тури да варне в едно гърненце петурки с прясно мляко или оризйова чорбица. Т. Влайков, Съч. I 1925.