ПЕТЪНЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕТЪНЦЀ, мн. ‑а̀, ср. Умал. от петно, малко петно; лекенце, дамгица. Масата беше вече наредена за следобедния чай. Върху красива бледорозова ленена покривка без петънце и без гънчица след грижливото гладене се откройваха свежи и алени бродирани цветя. Б. Йосифова, БЧМ, 59-60. Някогашните пъпчици, които правеха лицето ѝ грапаво, бяха изчезнали и се виждаха само едва забележими петънца по челото. Д. Кисьов, Щ, 413. От задния вход на цирка изтичаха едно след друго двете Василови кученца. Първото беше бяло, къдраво, с хитра, но кротка муцунка, а второто .. черно мъниче с бели петънца. Ив. Планински, БС, 28. Всички ние разбрахме как тя пазеше да не падне упрек, петънце върху хубавото име на нейния син. Н. Каралиева, Н, 6.