ПЕХЛИВАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕХЛИВА̀Н м. Остар. Пехливанин. Тя знаеше, че няма да даде тая сума, понеже и тазвечерешните охотници, които би помислили да мерят силите си с пехливана, без друго щяха да бъдат повалени и смачкани в пясъка на арената. Ив. Вазов, Съч. VI, 133. На младини се славел като пехливан, борил се по съборите, тръшвал на земята не един противник. Кр. Григоров, ОНУ, 134.