ПЕХЛИВА̀НИН

ПЕХЛИВА̀НИН, мн. пехлива̀ни, м. Разг. 1. Любител, който се занимава с народна спортна борба; борец, борбаджия. Веднаж на върха Китка се събрали българите и турците от цялото краище да гледат пехливански борби. Пристигнал и Граовския кехая. .. Хванал се на борба с най-силния турски пехливанин. Вдигнал го над главата си, стоварил го на земята и турчинът вече не мръднал. А. Каралийчев, НЗ, 227. Дядо Стоилко скочи разтреперан. Стар пехливанин, сега той като че искаше да премери силите си с тоя упорит юнак. А. Страшимиров, ЕД, 82. Двамата борци .. напинат своите жилави мишци във всевъзможни ловки и трудни движения... Единият от пехливаните .. малко гърбав и с широки гърди и рамена. Ив. Вазов, Съч. XVI, 52. // Разш. Силен, здрав мъж; юначага, бабаитин. Турците са много разгневени и наскърбени за убиванието от влашките граничери на техния бабаитин Яха-ага ..,

страшно са заканват да отмъстят нам за смъртта на тоя пехливанин. НБ, 1877, бр. 256. Тоя ден станале жертва най-отличните им [на турците] пехливане. З. Стоянов, ЗБВ III, 328-329. Царя им хабер проводи./ "Който мечката улови,/ улови да я убие,/ ще му харижа, харижа,/ окол морето селата"./ Никой са, холан, не нае;/ наел са й Добри, Добре ле,/ Добри ми добриченина,/ Добри ми пехлеванина. СбГЯ, 56.

2. Побойник, разбойник; борбаджия (във 2 знач.). — За бой и убийство [при гласоподаването] Воденичаров беше приготвил специялни хора, разни пехливани, конокрадци. С, 1894, бр. 1485, 4. През целия ден [при гласоподаването], след боят със стражарите, нито началник, нито стражар се виждаше по улиците, защото пехливаните ги гонеха като бесни кучета. С, 1848, бр. 1485, 4. Кой не знай Кърджи-Османа-/ старий пехливанин,/ еничерска черна душа,/ христиенски душманин?. Ив. Вазов, Съч. IV, 87.

— От перс. през тур. pehlivan 'артист, акробат, юнак'.

Списък на думите по буква