ПЕХЛИВАНЛЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕХЛИВАНЛЪ̀К, мн. ‑ци, м. Простонар. Пехливанство. Тяхното любимо развлечение е било оня вид спорт, който и до днес народите първи по атлетически състезания сочат като олицетворение на мъжката здравина — телесната борба, или както е известно у нас, "пехливанлък". Н. Ферманджиев, РХ, 17. Любители на пехливанлъка, познавачи на мускулатурата оглеждаха от всички страни Златко Чучев, пулеха се .., но не смееха да се обадят. Г. Караславов, ОХ II, 1966, 375. Ние българите обичаме да си мерим силите по ливадите и по поляните.. Борим се тъй, както сме си облечени, така си правим пехливанлъка. Г. Манов, КД, 79.

◊ Продавам пехливанлък. Разг. Перча се с храбростта си, върша неразумни, рисковани постъпки, за да се покажа храбър. — Тука Петко е прав! Защо е трябвало да събирате селото, пехливанлък да продавате, та чак помощта на окръжния комитет да се иска! Ст. Даскалов, СЛ, 261.