ПЕХО̀ТА

ПЕХО̀ТА ж. Воен. Само ед. 1. Един от основните родове войски, който действа в пеши строй. Последва го конницата му, а подир нея и пехотата припна със знамето сред невъобразими облаци от прах. Ив. Вазов, Съч. XXV, 135. Запълзяха танковете. Подир тях, прикривайки се зад туловещата им, се движеха бавно автоматчиците. Надигна се от окопите и пехотата. Ив. Мартинов, ДТ, 173. — Ти войник служил ли си? — попита Килифарев. — Тази година ще ида, господин управител. Призован съм вече в пехотата. М. Марчевски, МП, 60. По главната улица на града, към гарата, където на трета и четвърта линия чакаха дълги товарни влакове, маршируваха бозавите колони на пехотата — рота след рота, дружина след дружина. Ем. Манов, ДР, 5. С каква сила сме разполагале в началото на източния бой? Нямахме повече от 28 дивизии пехота, 15 дивизии конница. НБ, 1876, 98. // В съчет. с моторизиран. Съвременен род войска, която се придвижва на дълги разстояния с бронирани бойни машини, преди да действа в пеши строй. Сломявайки съпротивата на съветските погранични войски, грамадни танкови колони, следвани от моторизирана пехота, се врязвали все по-дълбоко в съветска територия. Д. Ангелов, ЖС, 87.

2. Събир. Военнослужещи в този род войска; пехотинци. Нашата пехота се окопитва бързо, грабва пушките и се прицелва в настъпващите вражески редици.

Морска пехота. Воен. Войскова част, влизаща в състава на военноморски десантни сили, предназначена за водене на бойни действия при дебаркиране на брега. Лондонското радио изтъква, че американската морска пехота в продължение на целия ден непрекъснато е водила боеве с цел да заеме възвишенията западно от Чханиен. РД, 1950, бр. 232, 4. Ще бъдат проведени военни маневри в Южнокитайското море, както и учения на сухопътните сили, авиацията и морската пехота на остров Окинава. ВН, 1961, бр.3, 3.

— Рус. пехота.

Списък на думите по буква