ПЕХОТИНЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕХОТЍНЕЦ, мн. ‑нци, м. Воен. Военнослужещ в пехотата. През Първата световна война почти всички войници от село бяха пехотинци. Ил. Волен, НС, 28. Из мерата на Звъничево дигаха прах каруци, от гарата в широк фронт напредваха пехотинци и каските им лъщяха под наклоненото слънце. Ем. Станев, ИК III и IV, 467. Там бяха — един полковник, адютанта му .., двама дружинни командири и няколко други офицери — всички пехотници. Г. Райчев, Избр. съч. I, 72.

— От рус. пехотинец.