ПЕЧАЛА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЕЧА̀ЛА ж. Остар. и диал. Печалба; печал2. Ката пролет по печала заминаваше татко му. През есента се завръщаше. З. Сребров, Избр. раз. I, 131. — Сега, юнаци,
всеки да си иде при свойте и да принесе малко печала, гдето сме спечелили. М. Кънчев, В, 52. — И тази хубавица, — си казва Харитина, — е чакала, както всичките тукашни жени, дълги месеци завръщането на мъжа си от печала. А. Каменова, ХГ, 68.