ПЕЧАЛБА̀Р

ПЕЧАЛБА̀Р м. 1. Мъж, който ходи да работи в друго селище или в чужбина, за да спечели пари; гурбетчия. След година, направил големите кярове, печалбарят отново се върна в селото с каручка и едно дръгливо конче, накичено с пискюли. Хр. Пелитев, ХО, 60. Новите къщи се превърнаха в нещо като вили, а в тях живеят само старите и чакат печалбарите да се върнат в събота или пред празник. С. Поптонев, ОБЛ, 311. — С какъвто тръгнеш, такъв и ставаш. И той [Митката] е един печалбар, та еша му няма! Къде ходи — по Германия, по Гърция — и пак е гол като пушка. В. Нешков, Н, 344.

2. Човек, който сам си изкарва прехраната или допринася за издръжката на семейство. Тръгнахме си пеш. Чувство на гордост изпълваше сърцето ми. Нека си разправя стопанинът, че съм дете... Никакво дете, аз бях вече печалбар. Кр. Григоров, ОНУ, 80. И в много случаи единственият печалбар .. в семейството е дете на около 10 години, което носи пакети на пазара, като изкарва по тоя начин около 100 до 150 филса на ден. Б. Темков, И, 10.

3. Неодобр. Човек, който се стреми към пари, печалба, без да подбира работата и средствата за постигане на целта. — От цялата страна тук [на обекта] са надошли разни авантюристи, печалбари, нехранимайковци! Бл. Димитрова, ПКС, 314. Навъдиха се едни печалбари, само големи заплати търсят, но не и смисъл от труда си. РД, 1965, бр. 157, 3.

Списък на думите по буква