ПЕЧАЛБАРЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕЧАЛБА̀РЧЕ ср. Умал. от печалбар (във 2 знач.); малък, млад печалбар. — Ама това на гръб ли си влачил — рече баба. — На баба момченцето, на баба печалбарчето — и ме целуна по челото. Кр. Григоров, ОНУ, 80.