ПЕЧАЛЯ̀

ПЕЧАЛЯ̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, несв. и св., прех. Остар. Предизвиквам у някого печал, жал, тъга, мъка; опечалявам, натъжавам, нажалявам, наскърбявам. Божанка нетокмо не ся карала на Цветанчето, но даже не казала това нящо на баща му, за да ся не кара и той, и да го не печали. А. Хаджоглу, ББ, 74. Зер това може да те печали, любезна Геновево, дето аз отваждам на полето Марсово и вървя по стъпките на нашит владетел: да ослободя от неприетелите милото ни отечество. К. Величков, ПССъч. I, 24. — Това совсем не ма печали и совсем не ма вреди, защото ако имам 10 неприятели, имам хиляди приятели. АНГ I, 15. печаля се страд.

ПЕЧАЛЯ̀ СЕ, ‑ѝш се, мин. св. ‑ѝх се, несв. и св., непрех. Изпълвам се с печал, скръб, тъга, жал; скърбя, тъжа, жаля. Кому ще мине през ум да се печали за поета, кога го слуша, че казва на своята мила: Със коралови уста/ донес ми сън и насън смъртта. К. Величков, ПССъч. VIII, 228. // Безпокоя се, тревожа се. Не е ли прилично да научуват бащите синовете си да едат сос десната рука? И да ги гълчат, като ги видят простирающи лявата рука, но за това ни се печалят нити малко. Й. Стоянович, ДСС, 15.

Списък на думите по буква