ПЕЧАТАР —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕЧАТА̀Р, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. 1. Специалист по печатане, който работи в печатница. — Ти вече стъпи на крака. Имаш връзки с печатари, издатели, книжари. Ти сам издаваш и умело пласираш. Сб??СЕП, 88. Той уверяваше, че ако работниците и от другите еснафи се сдружат, биха могли да направят като печатарите. П. Здравков, НД, 10. // Работник, който извършва набора на буквения материал; словослагател. При машина с ръчно подаване на листата обслужващата бригада обикновено се състои от трима души: печатар, подавач (помощник печатар) и приемач. Ил. Рашков, ПТ, 185.

2. Разш. Лице, което издава книги, вестници, като обикн. сам извършва печатането. Все в това писмо [от 30 декември] настоятелството е уведомявало тримата действителни членове на дружеството, че печатарят Янко Ковачев от Виена предлагал да се заеме сам той с издаването и отпечатването на "Периодическо списание". М. Арнаудов, БКД, 257.// Рядко. Собственик на печатница. Той беше дребен, провинциален печатар с малка ръчна печатница, на която печаташе визитни картички, некролози и дребни търговски реклами. П. Вежинов, ЗНН, 47.