ПЕЧАТЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕЧА̀ТЧЕ ср. Умал. от печат. Накрая [на фейлетона] вместо подпис авторът беше чукнал името си с едно гумено печатче, вероятно негова изработка. Хр. Пелитев, ХО, 125. Митничарят хвърли един поглед и удари малко червено печатче. Й. Попов, ИЖП, 53.