ПЕЧЕЛЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕЧЀЛЕНЕ ср. Отгл. същ. от печеля и от печеля се. — Но как да измислим и ние някакъв начин за печелене на пари, много пари! — въздъхна Петручио. Ал. Бабек, МЕ, 116. А той знаеше .., че парите дават средства за борба, за печелене привърженици, в една страна, дето съвестите се купуваха и продаваха, както и симпатиите. Ив. Вазов, Съч. XIV, 60. И колкото повече се разгаряше у него ламтежът за живот и удоволствия, толкова повече се убеждаваше, че за да ги има, се изисква кучешка привързаност към началствата и постоянно печелене на тяхното доверие. В. Нешков, Н, 14.