ПЀЧЕН

ПЀЧЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от пека и от пека се като прил. 1. Който е сготвен, приготвен за ядене чрез печене. Сезонно обусловени са и утвърдените общонационални традиции да се яде шаран на Никулден.., баница с късмети и печен петел на Василовден и др. Л. Петров и др., БНК, 34. В гювечи са приготвяни голям брой печени ястия. Л. Петров и др., БНК, 114-115. На Никулден, в чест на именния ден на Никола, баба Тонка се вдигнала и отишла да види апостолите, да им занесе печен шаран и други провизии. Н. Ферманджиев, РХ, 273. Ръжен хляб и сол или лук най-често, чушки сурови или печени.. — това ѝ беше най-обикновената храна. Т. Влайков, Съч. II, 106. Печено месо. Печено агне. Печена кокошка. Печена риба. Печена тиква. Печени картофи. Печено кафе. Печена леблебия.

2. За керамично изделие — който е изработен или обработен чрез печене. — Ще направя аз къща на два ката, с камен и печени тухли. Ами и улицата да се разхубави, най-сетне! Да остане и след нас тая къща. Д. Талев, ПК, 466.

3. Прен. Разг. Който има голяма опитност или умение за нещо; опитен, обигран, отракан. Ожени се, ама не се оправи много, макар булката му да беше печена жена и да го стягаше здраво. П. Велков, СДН, 339. — Ние сме печени хора.. И на градушка издържахме. Ст. Станчев, НР, 200.

4. Като същ. пѐчено ср. Самостоятелно или с определение. Вид ястие, приготвено чрез печене на агнешко, свинско, телешко или говеждо месо. В листа на ресторанта .. фигурираха три вида супи, 9 вида готвени ястия и два вида печено. ВН, 1960, бр. 2704, 2. Смирено се прекръсти, макар и да не бе хапнал хапка от печеното, а само от виното бе отпил два пръста и хляба бе разчупил. Ст. Загорчинов, ДП, 381. Свинско печено. Агнешко печено. Телешко печено.

◊ Печена вар. Варовик (калциев окис), обработен чрез печене; негасена вар. Печената (негасена) вар се насипва в коритото до 1/3 от неговата височина. Вл. Брънеков и др., СД, 148.

? Вятър варен, сняг печен. Диал. За означаване на нещо невероятно, несъществуващо. Давам / дам печен хляб в ръцете на някого. Диал. Научавам някого на занаят; помагам на някого да се сдобие с професия. Държа печено. Диал. Не отстъпвам, настоявам твърдо на своето мнение, решение. И печени киселици  ще  ям. Разг. Без да подбирам, всичко (ще ям). Имат всичко, затова се глезят, а я да гладуваха, тогава и печени киселици щяха да ядат. Не ще кум печена кокошка; не ще Манго печено агне; не ща, куме, печено прасе (прасенце). Разг. Ирон. Употребява се, когато някой лицемерно казва, че не харесва и не желае нещо, което всъщност желае, но не може да го постигне или да го има. — Моя Марийка, продължил кир Георги, са беше залюбила и молеше ма да я задома за тоя вагабонтин; но кукувицата не ми е изпила още мозъкът. Озарана я годих за Ненча Тютюнджията, който е и богат, и прочут човек. Не ща аз вагабонти в къщата си! — Не ще кум печена кокошка, помислил Мидхат-паша. Л. Каравелов, Съч. IV, 176-177. Ни варен, ни печен. Диал. Никакъв. Ни сурово, ни печено. Диал. Лошо изработен, лошо свършен. Точа зъби за печени прасета (печено прасе); точа си зъбите за печени прасета (печено прасе). Диал.

1. Чакам да ям наготово. Той си беше наточил вече зъбите за печено прасе, а добрите хора му дадоха да смръкне емфие! Л. Каравелов, Съч. VII, 67. Ядваш ли, куме, печено прасе <да ти опечем>. Диал. Ирон. Употребява се, когато излишно се пита някой съгласен ли е да му се даде нещо съблазнително, хубаво, което всеки с удоволствие би взел. Яли сме заедно печена леща. Диал. Ирон. Нямаме нищо общо помежду си, не сме роднини, или близки.

Списък на думите по буква