ПЕЧЕНЕГИ ПЕЧЕНЕЗИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕЧЕНЀГИ и ПЕЧЕНЀЗИ, мн., ед. (рядко) печенѐг, м. Истор. 1. Тюркоезични номадски племена, населявали през VIII-IХ в. сл. Хр. земите между реките Волга и Яик, част от които през IX в. се преселват в причерноморските степи, откъдето неколкократно нахлуват в българските земи през XI-XII в. Дръстър за дълго време останал арена на кървави стълкновения, където си давали среща най-различни номадски племена, като печенеги, кумани, узи и др., най-опасни от които били печенегите. Ст. Михайлов, ЕБС, 79. Това [запустяването на манастира] се дължало на честите сражения, които се водели около Преслав, между печенеги и кумани, от една страна, и византийци, от друга. Ст. Михайлов, ЕБС, 68. Симеон успял от своя страна да спечели за съюзници печенезите, които се нахвърлили върху маджарите и им нанесли голямо поражение. Ист. Х-ХI кл, 1965, 46.

2. Лице от тези племена. Надникнах в магерницата. Там един печенег — гол до кръста, с мънички очи, изпотен, бос — вадеше с лопата големи напукани хлябове и ги хвърляше на земята. А. Каралийчев, В, 7. Нещо.. познато имаше в това лице — малко скулесто .. като на печенег. К. Колев, ТЕ, 68.