ПЕЧИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЀЧИЦА ж. Умал. от печка. Една сутрин чираците ахнаха. Те завариха стария майстор в ъгъла, до стълбите, да грее ръцете си на малка печица. Той беше цял опрашен, пожълтял от умора и безсъние, филцовата му шапка бе натежала от стърготини. Бр. Йосифова, БЧМ, 211-212. Кукувам си сам край печицата, сричам за занимавка новия вестник и си мисля за това-онова. К. Грозев, ЕГ, 7. За годеници, за жени у нас се говори много, особено ако по

фронта е тихо, ако е много студено, ако в землянката пуши огън, боботи някаква печица и хората вече са вечеряли. БВ, 1971, кн. 6, 12. Гореше печица — "циганска любов" с продупчена на много места ламарина. Д. Вълев, З, 87.