ПЕЧУРКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕЧУ̀РКА ж. 1. Ценна ядивна гъба, широко разпространена по пасища, ниви, гори, отглеждана и изкуствено, с бяла, гладка и полукълбеста до плоска гугла, която в долната си част първоначално е бледорозова, а после червеникавокафява до тъмнокафява и с пънче с кожест пръстен; обикновена печурка. Agaricus campestris. — Днес бях отишъл за гъби към Сърнен дол — продължи да разправя с малко гъгнив глас — и тъкмо се наведох да бера печурки, из гората зашумоляха стъпки. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 141. — Ще минем и по отсрещния баир и после ще се спуснем от другата му страна, там не може да няма печурки. Д. Бегунов, ГВВ, 49. Ако беше по-млад, той щеше да ходи и в гората за гъби, защото ги познаваше — и манатарките, и печурките, и червенките. К. Калчев, СТ, 62. Човеко беше набрал печурки и наготвиа вечерата, та седнаа да вечерат. СбНУ Х, 148.

2. Бот. Род ядивни, сходни по външни белези гъби, широко разпространени в България. Agaricaceae.

◊ Полска печурка. Вид вкусна гъба със сходна гугла и пънче, която расте по по-ниски места. Agaricus arvensis.

? Зад вратата й печурки никнат. Диал. Ирон. За много мързелива жена.