ПЕШЕХОДЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕШЕХО̀ДЕЦ, мн. ‑дци, м. Човек, който се движи, придвижва пеш, пеша. Яздех след кервана на заточениците. Спирах, когато спираха те.. И така имаше дни (това зависеше от местността), когато оставах толкова назад от кервана, та едва-едва различавах ездачите от пешеходците. Ст. Дичев, Р, 35. По пътя идеше пешеходец. Вървеше бързо, преметнал през рамо торбичка, озърташе се встрани и си подсвиркваше. Ст. Дичев, ЗС, 253. Все пак пътят е почти безлюден, потънал в лека мъгла, в тънък бял прах, който са дигнали редките каруци и пешеходци. Л. Стоянов, Х, 125. Улиците са задръстени от пешеходци. Тротоар за пешеходци. Алея за пешеходци. // Стесн. Човек, който е трениран, който много издържа на ходене пеша. Всъщност за каления човек, за опитния пешеходец това не беше кой знай какво разстояние и в планината не се стигаше кой знай с какво усилие. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 341. Тялото му беше сухо и жилесто, прасците възлести като на роден пешеходец. П. Вежинов, ЗНН, 155.