ПЕШИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЀШИ -а -о, мн. ‑и, прил. Остар. 1. Който се движи, придвижва пеш, пеша; пешеходен. Това малко закривяване е нужно за ездачите, а пешите туристи още от Самоковската порта тръгват по каменливия ръб на склона и отиват право нагоре. Ив. Вазов, Съч. ХV, 78. Старецът видя отначало няколко души на коне, после четирима пеши. П. Михайлов, ПЗ, 27. Пешите войници вървяха с бавна, равномерна, тежка селяшка стъпка, метнали на гърба кожените си и дървени щитове. Д. Талев, С II, 171. // Пехотен. Пеша дружина. Пеши отряд. Пеши полк. Пеши батальон. Пеши патрул.

2. Който става, извършва се пеш; пешеходен. Щом бъде обявена опасност от противниково нападение върху страната, всички предварително набелязани мероприятия влизат в сила, т.е. подготвят се помещенията за животните .., организира се пешо и конно патрулиране. Н. Иванов и др., ГО, 187. Ротата се придвижваше в пеши строй.

ПЀШИ нареч. Остар. Пеша, пешком, пеш; пешак, пешом, пешком, пешки, пешански. Подир дълго чакане .. дъждът престана и ние решихме пеши да идем до Радомир

и да вървим почти три километра по разкаляното шосе. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 145. Баща ми .. ми беше вдъхнал обич към природата и към пешеходството: бях пътувал като дете с него пеши от Сливен до Търново през Балкана. К. Константинов, ППГ, 186. Накъде сега? — Към Главаците. — Пеши? — Пеши, разбира се. Тук е наблизо пряката пътека през рътлината и ще отида много по-скоро, отколкото вие с кабриолета по шосето. Н. Попфилипов, РЛ, 132. " — Повърни ми, либе ле, от парите, / да си купим барем конче, / по път пеши да не одим" Нар. пес., СбВСтТ, 580.

◊ Кон водя, пеши ходя. Диал. Не се ползувам от това, което имам.

— Друга форма: пѐше.