ПЕШИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕШЍН нареч. Остар. и диал. 1. Първо, изпърво, най-напред. Герчо моли и измоли от Грозда прошка, сълзи.. и една цалувка. Сал че големата меча капа му попречи да доближи устни до пламналите страни на Грозда. Па и она не чека, ами избега. — Е-е, — мисли сега Герчо, — ако ми паднеш още веднаж, я и друго знаем — пешин капата че снемем! Елин Пелин, Съч. V, 93. Други са оплакват, че много давания имало, па най-сетне дошел и владиката! "Абе че пешин за кого да печелиш, ами току рекох да я ударя на глава, та да видя сега какво ще ми земат?" Лет., 1876, 60. Тогава Деветак рекъл: — Яз са наимам дида, ама ако са сагласиш пешин да пуснеш братята ми на свобода! СбНУ LVI, 36. — А да те вида, Милене,/ пешин тебе си йотръви,/ па после за мен да мислиш!. Нар. пес., СбНУ ХIV, 82.

2. За плащане — в брой, с налични пари. "Ручилото на Гайдата ще бръмчи .. цяла година... — обещавал Славейков. — Ще ви дава гайдарски концерт... Но ще давате парса, на вера няма да свири.. Парите пешин. Хр. Бръзицов, НЦ, 121. Задето ще го храни първите години, без да може да изкарва нящо, поискал да му броят пешин пари тъкмо хилядо гроша. Т. Влайков, Съч. II, 226-227. Гледай да плащаш всякога пешин нещата, които купуваш за ядение и за облекло. Л. Йовчев, Ч, 1871, кн. 24, 762. Един търговец, който дава пари в брой (пешин), за да зима стока .., той я зима, за да спечели. Дун., 1866, бр. 117, 1.

— От перс. през тур. peşin. — Друга форма: пешѝм.