ПЀШКА

ПЀШКА ж. Шахм. Най-малката по вид и най-ограничена по функции фигура в шахматната игра; пионка. С привични движения [Василев] нареждаше фигурите, замисляше се и преместваше бялата пешка пред царя две полета напред. Г. Величков, Съвр., 1980, кн. 1, 36-37. Генералът прикри царя и изложи тура си на опасност. Ленков се направи, че не вижда и бутна пешка напред. М. Грубешлиева, ПП, 243. И след като разтърка чело, Боян реши, че най-добре е да излезе с пешката пред тура, макар че този ход не бе предизвикан от никакъв план за действие. Ем. Манов, ДСР, 54.

— Рус. пешка.

ПЕШКА̀

ПЕШКА̀ ж. Диал. Сорт фасул; пешак2.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

Списък на думите по буква