ПЕШКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЀШКИ -а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. и диал. Пехотен, пеши. — Русия изпроводила, за да запази азиатските си граници много отделения пешка и конническа войска. НБ, 1876, 130. На 23/4 февруария .. 14 верховни чиновници и 800 войни тръгнали от Тифлис за новата Черкезия и водени от пешко едно отделение. ЦВ, 1856, бр. 268, 31-32. Пешки полк.

ПЀШКИ нареч. Остар. и диал. Пеша, пешком; пешак, пеши, пешом, пешански. Оставих коня на Поликраище и от там, кожухчето на рамо, та пешки до Търново. П.Р. Славейков, БП I, IХ. Кога бегаш, защо коня водиш? — Коня водим, пешки да не одим. СбНУ ХХII-ХХIII, 40. Той помоли дружината / с тях пешки да тръгне./ — Ако видя, че умалея,/ мож да ся покача,/ но засега колко мога,/ с вази ще крача. Ц. Гинчев, ДТ, 101.