ПЕЩНИК —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЕЩНЍК1, мн. ‑ци, м. Диал. 1. Зидана домашна пещ със сводеста форма, обикн. във външна пристройка към селска къща; огнище, фурна. На двора бяха наредени маси като за сватба .., край пещника горяха огньове и в двете харании вряха две шилета. Г. Мишев, ЕП, 122. — Търсих ръжена, не го намерих. — На пещника (огнището) търси ли? — Не ми доде на ум. П.Р. Славейков, БП II, 182. Тейно ѝ [на Тодора] пещник правеше / със седемдесет дюлгери. СбВСт, 393.
2. Специално помещение, обикн. пристройка, в което има такава пещ. Дядо Харитон с бързи крачки прекоси двора, напипа мандалото в тъмнината и влезе в пещника. На огнището още тлееше вечерната жар. А. Каралийчев ПГ, 19. В пещника на малко трикрако столче седеше Мария, жена му, и с желязна пръчка ръчкаше огъня. С. Северняк, ИРЕ (превод), 27. Електрически крушки къпят листата на кайсиите, които е посадил дядо Иван между новата къща и пещника. А. Каралийчев, ПД, 12. Колкото и да им се искаше [на момчетата] да потичат на воля из целия двор, повече от пещника .. не можеха да идат, защото там свършваше сушинката под стряхата. Г. Русафов, ИТБД, 118.
ПЕЩНЍК2, мн. ‑ци, м. Диал. Пещеник, пещерник1. Свещеникът се спря в параклиса, що е до аязмата, та там всяка жена му поднася цял пещник. СбНУ IХ, 224. Трапези не стават без хляб; а щом турят трапезата .., клават на нея един пещник хляб. СбНУКШ ч. III, 198. Събрали се мишки, изкусни крадли, мислет, мислет, сговор се сговарят; как да направят, пещник в дупка да завлекат? Д. Манчов, БЕД, 30.