ПЕЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЀЯ, пѐеш, мин. св. пях, прич. мин. св. деят. пял, ‑а, ‑о, мн. пѐли, прич. мин. страд. пян, ‑а, ‑о, мн. пѐни, (диал.) пѐен, пѐян, ‑а, ‑о, мн. ‑и, и пят, ‑а, ‑о, мн. пѐти, несв. 1. Прех. и непрех. Издавам, изпълнявам с гласа си музикални звуци, мелодия, обикн. съпроводена с думи. Когато валеше дъжд, се подслонявахме под широкия свод на вратата и пеехме унесено под дъжда. З. Сребров, Избр. разк., 144. Днес всички християнски народи с радост и веселия празнуват светлото Възкресение, пеят му славословия и тържествено го славят. Китка V, 1887, кн. 15, 11. Пей... Пей ми още! / Какво? Задрямал бях и, майко, / сторѝ ми се, че ти над мене / изтихом пееш. И в детинство / така ми пееше: и сладко, / и толкоз тъжно! П. К. Яворов, Съч. I, 53. Тоз, който падне в бой за свобода, / той не умира: него жалеят / земя и небе, звяр и природа, / и певци песни за него пеят... Хр. Ботев, Съч. 1929, 16. Платно съхне, слънце грей, / малка мома песен пей: / Де се дяна, либе, де си, / де сърцето ми отнесе? К. Христов, Т, 27. Който пее, зло не мисли. Погов. Един се родил да сее, а друг да пее. Погов. По-добре е с мъдрия да викаш, отколкото с лудия да пееш. Погов. Децата пеят коледарска песен. △ Пея високо. △ Пея фалшиво. ^● Обр. Настане вечер — месец изгрее, / звезди обсипят сводът небесен; гора зашуми, вятър повее — / Балканът пее хайдушка песен! Хр. Ботев, Съч. 1929, 16. // За свещеник, дякон, черковен певец и др. — изпълнявам с, чрез пеене религиозна служба. И тук, през войната, когато минаваха през някое село или град и се случеше да отидат в черква, той [Стоил] всякога заставаше при аналоя и пееше. Й. Йовков, Разк. I, 29. Во имя Отца и Сина и Святаго Духа, амин! — пееше свещеникът в това време. Ив. Вазов, Съч. Х, 34. Сутринта Левски пя в черквата. И които го не знаеха, думаха: "Отгде й този даскал, много хубаво пей?" М. Кънчев, В, 261. Пея псалми. Пея молитва. // Непрех. Обичам да извършвам това действие и го правя добре, обикн. пред други. Много пеех на млади го‑

дини. △ — Пееш ли още? — Не, изгубих си гласа. △ Ти пееше още от малка. // Стесн. Изпълнявам оперна партия, излизам на оперна или театрална сцена като певец. Този сезон певицата пя в Миланската "Скала". △ Тя пее в операта "Тоска" от Пучини. △ Никола Николов вече пее рядко.

2. Непрех. и (рядко) прех. За птици и някои насекоми — издавам разнообразни мелодични звуци. Денят беше толкова тих и зноен, че дори в блатната тръстика не трепкаше ни едно листо. В ослепителните лъчи на слънцето, което се издигаше бавно над Бижов баир, пееха чучулиги. Г. Караславов, СИ, 70. — Бре, то било същинско чудо денем из гората! .. Пеят птички, цветя цъфтят. Бистри потоци ромолят. Ем. Станев, ГЧ, 8. Сънливо и тихо пееха щурци. Й. Йовков, ЧКГ, 246. Един орел, крило прострел / на голите скали / умира. .. / А там славей унесен пей / — сред кичести ели / неспир. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 152. Рано пиле, рано пее. Погов. Всякой петел на купището си пее. Погов. Дето пеят много петли, там скоро не съмва. Погов.

3. Прен. Прех. и непрех. Поет. За звънец, вода, вятър или предмет, мотор, машина и др. — издавам звънлив, приятен или ритмичен, монотонен звук, шум, който наподобява мелодия. — Джин-джан... Джин-джан-джин... джин-джанджин... — пееха косите и малките чукове редяха удар след удар. Чудомир, Избр. пр, 2. Насреща по баира пееше меден звънец. Елин Пелин, Съч. Съч. I, 99. Дълги часове са се изминали от заранта. Каруцата е пяла своята жаловита, несвършваща песничка. Редили са се завои, падини и урви. К. Константинов, ПЗ, 83. И сред тая спокойна, набожна тишина се чува сладостният еднообразен шум на двете манастирски чешми, които шепнат нежно на ушите, на ума и на душата и пеят сладко: спи, спи, спи... Елин Пелин, Съч. I, 190. Тихо поскръцва чекръка, бръмчи и пее вретеното. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 208. Романтиката е сега в моторите / които пеят по небето синьо. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 25. В златно руно златни ниви / клас люлеят, / клас люлеят и изтихо / песен пеят. Д. Габе, ЗП, 82. Настане вечер — месец изгрее, / звезди обсипят свода небесен; / гора зашуми, вятър повее, — / Балканът пее хайдушка песен! Хр. Ботев, Съч. 1929, 16.

4. Прен. Непрех. Изпълвам се с радост, оптимизъм. — Като ви гледам какви сте запалени, деца мои, сърцето ми пее. Такива като вас са много от моите ученици. П. Велков, СДН, 275. Душата на стареца ликуваше и пееше. Той наду свирката и засвири. П. Велков, СДН, 214. // Непрех. Изпълвам с голяма радост, с чувство за лекота и оптимизъм. Обхваната от бойко настроение, нещо пееше в душата на Пашон. Б. Обретенов, С, 188. Но как така се случи, че устата пред теб не се сдържа, не премълча / и туй, което пееше в душата, / в гласа ми като ехо прозвуча? Д. Методиев, ШТ, 50.

5. Прен. Прех. и непрех. Създавам, творя поетични произведения — песни, стихотворения. Мелодията остава същата, както в ония стихотворения, дето ни е пял за светли и жизнерадостни неща, като в това отношение да са останали без влияние и времето, и процесът, който се е извършил в душата на певеца. К. Величков, ПССъч. VIII, 139-140. Но, Родино, за тебе пях! / Ти цяла беше в песента ми. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 135. Той пее твърде рядко, ако се съди по това, което е печатал досега. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 67. "Вярвам, вярвам в света, / в чистотата на моята мъка" .. Така можеше да пее само поет с кристално чиста съвест. М. Шопкин, КЖ, 13.

6. Прех. и непрех. Разг. Пренебр. Продължително и досадно говоря на някого все за едно и също нещо; опявам, натяквам, дрънкам. — Какво ми пееш ти, Милено? Стояна го занесоха на болницата още преди петнайсетина дена. Ив. Вазов, Съч. VII, 111. — Така пеят всичките глупци, за които светът е лош, защото те не знаят ни на себе си да бъдат полезни, ни другиму. Ив. Вазов, Съч. ХII, 39. Омръзна ми по цял ден да ми пееш за едно и също нещо. △ Стига си ми пяла на главата.

7. Разг. При оплакване на покойник, при голяма скръб, някакво нещастие, беда — с протяжен глас, виене, изразявам мъката си, нареждам за някого или нещо. — Бог да я прости — каза баба Неделя. — Божкееее... — пееше тъничко баба Неделя. В. Попов, Избр. пр, 68. И майките пеят — пеят, когато оплакват. Е. Багряна, ВС, 72.

8. Разг. Обикн. в съставно сказуемо. Принудително, обикн. с бой, мъчения, заплахи признавам, издавам нещо, което съм скривал или премълчавал; пропявам. Престъпниците, като попаднат на разпит в полицията, пеят всичко, което са вършили.

9. Прен. Непрех. Разг. Имам власт, влияние да се разпореждам със съдбата на някого или на нещо. — Смениха чичо Ангел едноръкия. В село сега пеят Кожаровите. Л. Михайлова, Ж, 160. Бившите светила вече не пеят, други поеха юздите на управлението.

10. Прех. Разг. За книга, вестник, текст — казвам, разказвам, съобщавам, разгласявам. Секунда-две той мисли с такова напрежение, че вената на челото му пролазва като жива, и пак чете прочетената вече книжчица: .. един от старшите офицери.. подравнява своя кон с неговия и шепнешком го пита:"Кажи .. какво пее книжката?" Н. Хайтов, ШГ, 147-148. Рада го прочете още дваж, триж .. — Какво пее книжката, Радо! — попита Стайка. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 202. Днес бяха говорили с Лютиката за Цариград. Стават там големи работи, а? И

вестниците пеят... Цв. Минков, МЗ, 39. Българската песен пее за българската девица така: Мощно ми са мили българските моми / цял ден тие жънат под яркото слънце. Л. Каравелов, Съч. II, 27.

11. Прех. Диал. Чета. — Виж сегашните учители! Наконтени, издокарани, все дебели книги пеят, ама гяволски книги... Не учат на хубаво, на лошо учат... Г. Караславов, Избр. съч. II, 118. Ангел няма ни дукато, / ни педя държава, / една книга пее само, / книга хляб не дава! Ив. Вазов, Съч. IV, 75. Кога книга Мирче я пеяло, / Мирче ми се сълзи заронило. Нар. пес., СбБрМ, 75.

12. Непрех. Диал. Уча се, образовам се (Н. Геров, РБЯ). Някой селянец чорбаджия пущил сина си у Мора да пее. Н. Геров, РБЯ IV, 410. пея се страд. от пея в 1-4, 6, 7, 9 и 11 знач. Изгря месецът и кориите зашумяха тържествено, тежко, като стара песен, която се пее на трапеза. Й. Йовков, СЛ, 28-29. В усойна планинска долина стояла / във стари години обител света. / Кандило блещяло, молитва се пяла / във черквица бедна далеч от света. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 117. пѐе се безл. от пея (в 1 знач.). Пееше се някъде по-близо и по-ниско. Й. Йовков, Разк. II, 66.

◊ Като ми пееш Пенке ле, кой ли <ми> те слуша. Разг. Ирон. Употребява се, за да се изрази пренебрежение, презрение към мнението, желанието или съветите на някого. Кокошка пее някъде. Разг. Жена командва, изпълнява се волята на жената, обикн. в семейството. Тази пролет Найденица роди и нарекли детето на друго име. Вижда се, че кокошка пее в оная къща. В. Геновска, СГ, 165. Злощастни ония къщи, в които кокошките пеят, а петело мълчи. ВУХБ (превод), 38. На други пей тази песен. Разг. Пренебр. Казва се на човек, който се опитва да заблуждава. Не ми пее петелът. Разг. Самост. или пред (при) някого, някъде. Нямам влияние, авторитет, не ме слушат (някъде, някои). — И някои от учителите са социалисти .., те там си се дърлят отделно... Само Минка Станчева е по-отворена, по̀ се бърка в политиката, ама тя повече около жените се навърта, при мъжете на нея не ѝ пее петелът. Г. Караславов, ОХ I, 51. — Все съзаклятничим, все сме недоволни. Залъгваме се. Само при Симеон не ни пееше петелът, не ни даваше време да разпашем меч. М. Смилова, ДСВ, 134. Петел пее някъде. Разг. Мъж командва, изпълнява се волята на мъжа, обикн. в семейството. — Бре тая жена как ни сбърка плановете! — завъртя глава Ралчо и като помълча, подхвана: — Слушай, Гано, тука в тая къща кокошка ли пее или петел? Ст. Даскалов, СЛ, 32. Пея алилуя (осанна) на някого или на нещо. Книж. Хваля, славословя, превъзнасям някого или нещо. Той сам въпреки скритото си недоволство от новия ред, който Петко въведе, не бе дори помислил да се противопостави .. — Стига повече сте му пели алилуя! Ст. Даскалов, СЛ, 269. Ще стана журналист, рекло си момчето, и ще сека, ще сека.. — А какво излезе? Очерци пишем .. осанна пеем. Л. Дилов, Т, 141. Когато майсторите видят, че у едного божата дарба е по-силна отколкото у другите, те не му завиждат, а сами от него се умиляват и осанна му пеят. Р. Стоянов, М, 38. Пея друга песен; пея на друг глас. Разг. 1. Променил съм си мнението или намерението, говоря и действам вече по друг начин. Ако довчера .. отричаха каквато и да било опасност от антисемитски и фашистки изстъпления, днес, притиснати от грозните факти, те пеят на друг глас. ВН, 1960, бр. 2604, 3. 2. На друго мнение съм, друго поведение имам. Разумът умее да лъкатуши и да се преструва, то чувствата друга песен пеят. З. Стоянов, ХБ, 290. Пея една и съща песен на някого; пея си <все> една <и съща> песен; пея <си> същата (тази, старата, вечната) песен. Разг. Досадно и отегчително повтарям или напомням едно и също нещо. — Един друг се подучват и все една песен пеят: друг път елате. А. Христофоров, А, 196. — Ако му откажат, Б. не се отчайва, отива на друго място и започва да пее същата песен. ВН, 1960, бр. 2616, 4. — Докога ще ни виси на главата? — Ще остане още ден-два. — От една седмица ми пееш тази песен. К. Кюлюмов, ПШ, 29. А Вихинг, жестокият неумолим епископ Вихинг, не го [Методия] оставяше на мира, а си пееше старата песен: — Откажи се, откажи! Иди си там, отдето си дошъл. ВН, 1958, бр. 2103, 4. Пея като славей. Разг.; Пея като билбюл. Диал. Много хубаво пея. Солистката на хора пее като славей. Пея на (в) един глас с някого. Разг. Съгласен съм, единодушен съм с някого и говоря също като него, поддържам мнението му. Довчера той ненавиждаше съседа си, а сега вече пее на един глас с него.