ПИАНИНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИАНЍНО, мн. ‑а, ср. Муз. Вид малко пиано, в което струните и механизмите са разположени вертикално. В кабинета има малък глобус, на северната страна, до стената е сложено просто евтино пианино и една китара. Г. Караславов, Избр. съч. III, 342. Девойките молят Ворон .. да купи за клуба им роял, зер им е омръзнало да танцуват под звуците на хармоника. Гордей е изумен: "И таз добра — да им купим пианино! Ние без пианино сме расли". ОФ, 1950, бр. 1734, 4.

— Ит. pianino.