ПИАНИСИМО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИАНЍСИМО нареч. Муз. 1. За изпълнение на част от музикално произведение — много тихо. Бавната мелодия в характерен задушевен народен напев изпъква само със скръбната си красота по-силно при съпровода в пианисимо и при затворени уста. Ст. Грудев, ББ, 30. Тоя път дирижира "Травиата" младият диригент Ас. Найденов, който често се увличаше .. и даваше на места силни темпи, когато в тези места оркестърът съвсем пианисимо трябва да акомпанира пението на артистите. К, 1926, бр. 74, 2. На това място свирѝ пианисимо.

2. Като същ. пианѝсимо, мн. ‑и, ср. а) Самото изпълнение на такава част от музикално произведение. До виртуозност е овладяна звуковата динамика; най-ниското пианисимо никога не се губи, а се носи в залата. ВН, 1961, бр. 3019, 1. При него [цугтромбона] са възможни както най-тихи и нежни пианисими, така също и най-мощни застрашителни фортисими. Св. Четриков, ОУМ, 79. б) Част от музикално произведение, която се изпълнява много тихо. Диригентът призова: — Да повторим пианисимото!

— От ит. pianissimo.