ПИАЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИА̀ЦА ж. 1. Място на улица или площад, където застават превозни средства за наемане. Принудих се да си купя една лека кола, с която работех на пиацата, превозвах пътници, частен превоз. Н. Христозов, ПД, 69. Тримата се подбраха, бавно тръгнаха към пиацата, но там не намериха нито един файтонджия — всички бяха по лозята. Т. Харманджиев, КВ, 128. Избелялото сукно на гюрука и хлопащите подкови на мършавите кончета му придават оня жалък вид [на файтона], който имаха през онова време всички файтони от пиацата на софийската гара. М. Кремен, РЯ, 608-609. Таксиметрова пиаца. Автомобилна пиаца.

2. Място на площад или широка улица, където застават наемни работници и чакат да бъдат наети; борса. В ранните сутрешни часове на пиацата се навъртаха много хамали в очакване да бъдат наети за деня.

3. Остар. Площад. Това прозорче беше равно със самата земя и откриваше съществуването на една будна кръчма, с каквито бяха богати по онова време браилските пиаци. Ив. Вазов, Съч. VI, 3. Оттогази ся законно установило да заклават ежегодишно в четвъртък преди Велики заговезни на народната пиаца (на мегдана), един бик и 12 шопари. БКн, 1859, кн. 2, 296. Другият [злодеец] .. от една година лежеше в тъмница. Тутакси извадиха го и заведоха всред пиацата, за да му отсечат главата. ЦВ, 1856, бр. 293, 68.

4. Остар. Търговска борса; тържище, пазар. Тия български търговци, които ще бъдат разпръснати по сичките европейски пиаци, за да продават произведенията на нашето отечество, .. ще да принасят двойна полза. БГл, 1870, 17. Книжните рубли тия дни никак не ся търсят в пиацата ни. АНГ I, 157. // Търговия. В същий артикул [кафето] спадание няма, но със слаби дела и тиха пиаца цените идат по-меки. С, 1893, бр. 1251, 1.

— От ит. piazza 'площад'. — Друга (остар.) форма: пия̀ца. Цариградски вестник, бр. 293, 1856.