ПИГМЕНТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИГМЀНТ м. 1. Биол. Естествено багрилно вещество в организма на човека, животните и растенията, което определя цвета на тъканите им; оцветител, багрило. При прошарване на кожата по откритите части на тялото .. се касае за кожното заболяване витилиго, което се характеризира с изчезване на пигмента в дадени участъци на кожата и отлагането му в по-големи количества по периферията. Н. Тонкин, НЗЛ, 65-66. Естественото оцветяване на косъма се дължи на пигменти. Я. Басан и др., ТПК, 17. Зеленият цвят на растенията се дължи на особения пигмент хлорофил, който те съдържат. ВН, 1961, бр. 3066, 4. Към нисшите растения принадлежат едноклетъчни и многоклетъчни организми, оцветени в зелен, червен и кафяв цвят поради съдържанието на различни цветни пигменти. В. Петрова, РС, 7.

2. Хим. Прахообразно багрилно вещество от минерален или метален произход, неразтворимо във вода, което се употребява за приготвяне на маслени бои, лакове и под.; оцветител, багрило. Вярвам, всички сте виждали по рафтовете на магазините кутиите с блажни (маслени) бои.. Основната им съставна част е оцветителят (пигментът). Това са фини минерални или метални прахове. Св. Райчева, К, 74. Пигментите служат за оцветяване на масла, мазнини и восъци при получаването на блажни бои и лакове. С. Серафимов, Б, 169. Най-важният пигмент за приготвяне на черна боя са саждите. Ил. Рашков, ПТ, 111.

— От лат. pigmentum през нем. Pigment.