ПИГМЕНТА̀ЦИЯ

ПИГМЕНТА̀ЦИЯ ж. Биол. Само ед. Оцветяване, обагряне на кожата на човек, животно или на повърхностното тъканно покритие на растителен организъм под различни влияния, което зависи от съдържащия се в клетките му естествен пигмент. Благодарение на озона ултравиолетовите лъчи на слънцето достигат земната повърхност в нищожно количество .. В умерени количества те предизвикват пигментацията на човешката кожа (загарянето) и убиват някои видове бактерии. П. Марков, А (превод), 19. Преките слънчеви лъчи парализират развитието на бактериите и прекъсват пигментацията. Ст. Драганов, ФБР, 55. // Ед. и мн. Цветно петно, оцветено място върху кожата на човека, козината на животни и др. в резултат на това влияние. Ако кожата е изложена на продължително въздействие с малки дози лъчи, тя постепенно става суха, космите опадват, появяват се пигментации и пукнатини. Вл. Андреев, АЕ, 37.

— От нем. Pigmentation или фр. pigmentation.

Списък на думите по буква