ПИЕДЕСТА̀Л

ПИЕДЕСТА̀Л м. 1. Основа, подставка на паметник (бюст, фигура, фигури), обикн. изработена от дялан гранит, мрамор, по-рядко от цимент, която е част от цялостната композиция на паметника; подножие. Минавах през площади, в средата на които се възправяха високи скулптурни групи от камък или отделни фигури на императори-конници, или на патриарси, прострели от високите пиедестали десници и кръстове над града. Й. Вълчев, СКН, 280. Не знаех и къде да отида — дали в началото на алеята, където са първите скулптурни групи, или по-нататък, до самия пиедестал. Ст. Христозова, ДТСВ, 85. Върху груба, зациментирана основа е положен добре оформен блок, над него — пиедестал от гранит. З. Сребров, Избр. разк., 70. Самотно и безсмислено стърчеше гранитният пиедестал, върху който лъщеше бронзовата глава на четиринайсетото или петнайсетото величество от миналите векове. С. Северняк, ВСД, 32.

2. Прен. Високо равнище, високо обществено положение на някого или нещо; висота. — Ти кога ще се решиш да ми драснеш една картичка? Три месеца вече нищо не съм чул за тебе. Или нямаш време? Знам, знам .. По сигурно е, че си станал умен и важен и гледаш на старото ни приятелство от пиедестала на собственото си величие. Ем. Манов, ДСР, 330. Това беше причината, дето някои водители на партии биваха внезапно издигнати върху пиедестала на славата, макар и те да бяха също тъй малко способни да помогнат в делото. ССГ (превод), 7. Те сами отстъпиха, а може и времето да ги изтласка от пиедестала на общественици и учители на народа. Р, 1927, бр. 248-249, 2.

Издигам / издигна (поставям / поставя) на пиедестал някого или нещо. Книж. Отнасям се с голямо уважение или възхищение към някого; превъзнасям. Може би има нещо хубаво в тоя стремеж на Серафим Северняк, първо, да открие човечното у един пропаднал. Хубаво, но .. той е прехвърлил мярката .. и незаслужено го издига едва ли не на пиедестал. НМ, 1959, бр. 267, 4. Ив. Вазов издига българския език на висок пиедестал.

— От ит. piedistallo през фр. piédestal.

Списък на думите по буква