ПИЕЛЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИЕЛЪ̀К м. Диал. 1. Спиртно питие, напитка, алкохол, пиене; пиево. — Та в това село, кумец, на мегдана имало две кръчми една срещу друга на кюше.. Еднакви били кръчмите .., ама народът се стичал все в отсрещната. Нашият — така да наречем кръчмаря — без късмет се мятал като подивяла вълчица в капан .. Пускал агенти. Свалял цената на пиелък и мезе. Г. Алексиев, ДЦ, 123.

2. Пиене на алкохол.

— Друга форма: пѝелик.