ПИЕТЀТ

ПИЕТЀТ м. Само ед. Книж. С предл. към. 1. Дълбоко уважение, почтително отношение към някого или към нещо; благоговение, преклонение. Когато зрелостта дойде, пиететът към народния поет [Вазов] порасна у нас до такава степен, че и сега още можем да се радваме на "Чичовци" и на "Немили-недраги" и мъчно бихме могли да говорим за наша национална литература без него. К. Константинов, ППГ, 134. Не ни остава нищо друго, освен да създаваме, да творим, да опазваме духовните си ценности, своите традиции, да станем малко по-консервативни в добрия смисъл на тази дума. — Консервативни в смисъл да се отнасяме с повече пиетет към традициите. Ив. Сарандев, ЕС, 60. Решил научно да осветли важна епоха от историческото ни развитие, той [Шишманов] храни истински пиетет към всеки документ. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 13 (Предговор).

2. Прен. Силно влечение, подчертан интерес, предпочитание към нещо. Писател с подчертан пиетет към съвременната тема.., Атанас Наковски някак "изведнъж" се прехвърли върху територията на научната фантастика и приключенско-разузнаваческия жанр. С, 1972, кн. 9, 245. От ранна възраст тя проявяваше пиетет към клавирното изкуство.

— От лат. pietas през нем. Pietät.

Списък на думите по буква