ПИЗМАНИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЍЗМАНЍЯ Диал. Любовник; либе, драговник. — Таком Бога, Марко стопанине, / очем да ти песен запояти, / речовита тенка гласовита, / .. / Тука шета Адем Барамбаша, / он е мене пръвен пизмания, / .., / че ми чуе мои тенки гласи, / .., / он че мене младо да залюби. Нар. пес., СбНУ ХIХIII, 85.