ПИЗМЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЍЗМЯ, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. Мразя, ненавиждам. Ми пишала млада Маркоица / бела книга, църно напишана, / .. / — Ой ти Марко, Марко домакине, / дали още во Солун ке седиш, / дали още мене ке ме пизмиш, / дека малко ние се скарафме? Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 101. Тогай напраил вечера и повикал и сите попои, що го пизмеле. СбНУ ХХIХ, 195. пизмя се страд. и взаим. Да ти дойде некоя мъка, приятелите не ке ти поможеет, а брат ти, ако и да сте скарани, ако и да се пизмите и нейките да се видите, пак той ке ти поможит! СбКШ, 97. — Синко бра! Колко и да се мили приятелите, а брат ти да не ти йе мил, колко и да се любиш со ними, а со брат ти се пизмиш (се мразиш), пак приятелите не са стока, а брат ти, пак ти йе брат. СбНУКШ ч. II, 75.