ПЍКА

ПЍКА1 ж. Истор. Вид дълго и тежко копие от въоръжението на конниците. Всеки път дядо Тома вмъкваше в разказа си такива случки, които никой по-рано не беше чувал.. А когато подхванеше за руските солдати, за руските топове, за руската кавалерия и за казашките пики, децата се залепяха за него и го зяпаха, без да мигнат. Г. Караславов, Избр. съч. V, 152. Старецът помнеше и ангарията през робството, и донските казаци с пиките, и освободителния бой в полето. Ст. Станчев, НР, 66. Конете на казаците пръхтяха, униформите пъстрееха от множество ширити, над белите калпаци стърчаха дълги пики с триъгълни червени знаменца. Ст. Дичев, ЗС II, 60. Цял ескадрон все черни коне. Войниците бяха слезли, дългите пики бяха забучени в земята и високо стърчаха над земята. Й. Йовков, Разк. I, 130. Обр. В земните недра, в дебрите на леса, в резедавите пики на току-що поникнали жита звучи дълбоко, но непреодолимо предчувствието за бъдещия растеж. С. Северняк, ИРЕ, 371-372. Огледах полето .., уведените до земята слънчогледи, сивите пики на царевиците и всичко това ми се стори толкова близко и скъпо. Кл. Цачев, СШ, 193.

— От фр. pique през рус. пика.

ПЍКА

ПЍКА2 ж. Наименование на една от четирите фигури върху карти за игра, изобразена в черен цвят с форма на връх от копие. Картоиграчите започнаха да чаткат мазните карти върху плочата, която им служи за маса. Те играят нетърпеливо и сприхаво. Чува се от време на време: "Коз, пика, каро, бирлик...". К. Калчев, ПИЖ, 63. Със стаен дъх гледаше как се нареждат картите. До момчето каро легна момче спатия, отдясно осморка купа, под купата зловещата девятка пика. Ем. Станев, ИК I и II, 189. Картоиграчите сърдито крещяха: — Пика! Дай пика! Гр. Угаров, ПСЗ, 62. Асо пика. Десятка пика. Вале пика.

— От фр. pique през рус. пика.

Списък на думите по буква