ПИКАДОР —Речник на българския език — алтернативна версия
ПИКАДО̀Р м. Въоръжен с пика1 конник, който участва в зрелищна борба с бикове. Двама пикадори излизат на арената. Л. Стефанова, ВМД, 145. На арената започна груба и дива схватка. Бикът е изложен на ударите на пикадорите, които са на коне и са въоръжени с остри копия. ВН, 1958, бр. 2238, 4.
— Исп. picador.