ПИКАНТЀРИЯ

ПИКАНТЀРИЯ ж. Разг. 1. Събир. Пикантни ястия, предястия, сосове и под. На вечерята поднасяха пикантерия. △ Екзотичните деликатеси са измежду често търсените пикантерии.

2. Прен. Забавна история, пикантна шега, обикн. с неприлично съдържание. Цинизмът и простащината са пуснати в пълен ход. Махленската клюка и пикантериите сноват безпрепятствено по страниците на романа. К, 1927, бр. 110, 2. И бързо заразлиства някакво илюстровано списание .. Беше от ония издания, които си въобразяваха, че пробутват на масовия читател две-три сериозни статии, като ги гарнират с петдесет страници реклами и пикантерии. Л. Дилов, МСП, 54. Заможен, грамотен и певец в църквата, той [бай Георги] се държеше в тон на събуденичък и почтен човек и затова, ако и да обичаше шегите, в пикантериите, обаче, се държеше строго в границите на приличието. Н. Попфилипов, РЛ, 7.

Списък на думите по буква