ПИКАЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПИКА̀Я, ‑а̀еш, мин. св. пика̀х, несв., непрех. и (рядко) прех. Разг. За човек или животно — изхвърлям отделяната от бъбреците пикоч, урина; уринирам. От вратата на одаята един след друг, без да бързат, излизаха метежниците, немити и брадясали .. Неколцина се отделиха зад купчината овчи тор да пикаят. Ем. Станев, ИК III и IV, 495. Още помни Доньо жълтите зли очи на един вълк, който се беше изправил на прозореца. Майка му го накара тогава да пикае бързо, по средата на стаята. В. Пламенов, ГШ, 50. Отварата от билки помогна на болния по-лесно да пикае. △ Пикае кръв.
◊ Да ти пикая в (на) брадата (мозъка, мустаците); да ти пикая под опашката. Разг. Грубо. За изразяване на пренебрежително отношение към някого. На твоя Копроним аз да му пикая в брадата, чу ли? Колко пъти вече идва и все никакъв го няма. Н. Русев, П, 161. Щях да му пикая в мустаките, както го бях замерил, нямаше да мръдне. М. Кънчев, В, 100. — Харизвам ти го [Арбанаси] — рекох аз във весело настроение — с всичките му кокони барабар. — Да им пикая под опашките — каза Григор — защо ми са толкоз кокони, кучета ги яли. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 34. Накарвам / нака‑
рам в шише да пикае някого. Разг. Грубо. Поставям някого в много затруднено положение. На оса (оси, коприва) пикал. Диал. Пренебр. Много ядосан, раздразнен, готов да се разсърди и да избухне по най-нищожен повод. На шумка пикая; още на лопуш (щир) пикая. Диал. Много съм малък, дете съм още. Още на шумка пикае, не познава трудностите на живота. △ Не бива да им поверяваме изпълнението на такова важно дело, те още на шумка пикаят. Не зная отде пикае кокошка<та>. Диал. Пренебр. Много съм глупав, неопитен. Да те гледа човек с каква дързост приказваш за по-горните, ще каже: цял княз Богориди, а не Борис Шамуров, който не знае още от де пикае кокошка! Ив. Вазов, Съч. ХХV, 53. Одеколон пикая. Жарг. Неодобр. Държа се надменно, високомерно, защото си въобразявам, че превъзхождам другите, че имам някакви изключителни качества. Пикал съм срещу слънцето. Диал. Ирон. Нямам никакви грехове, невинен съм. Пика(ла) булката; стойте, ще пикае булката. Диал. Ирон. Употребява се, когато се очаква да стане нещо, на което излишно се отдава голяма важност. Пикая на верев (накриво). Жарг. Извършвам нещо нередно, несъобразено с общите изисквания; сбърквам. Пикая на тенекия, та да ми дрънка (тропа).Разг. Подигр. Обичам да вдигам шум около себе си, за да бъда забелязан. Пикая отвисоко. Жарг. Стигнал съм до добро служебно положение, заемам хубава служба. Пикая си в калеврите. Разг. Много съм остарял, стар съм вече. Пикая срещу вятъра. Разг. Опълчвам се срещу по-силни, с по-голяма власт от мене. Ще накарам някого кръв да пикае. Разг. Закана за жестока разправа (включително и физическа) с някого.