ПИКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЍКВАМ¹, ‑аш, несв.; пѝкна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Разг. Пикая малко или изведнъж. — Ой, жабо, жабо / .., / кога та фанат / .., / о земи та удрат, / три пъти крекнеш, / два пъти пикнеш. Нар. пес., СбНУ ХХV, 7. Детето пикна и намокри малко пелените. △ Кучето доближи до дървото и пикна.

ПЍКВАМ², ‑аш, несв.; пѝкна, ‑еш, мин. св. пѝкнах, прич. мин. страд. пѝкнат, св., прех. Диал. Пъхвам, напъхвам, втиквам, вкарвам, въвирам; пикам³. Само арслано дошол и баеги се опечалил сиромайо, да я затни дупката со опашката, арно ама не могол да я пикни опашката во дупката, за да я затни. СбНУ ХIV, 108. Старийот му облекол бечвите как шчо се облеквеет: крени, му рекол, едната нога пикни я во едната ногайца; .. Ха! — крени сега другата нога, пикни я во другата ногайца. Детето сторило така, та си облекло бечвите. СбКШ, 88. Десна ръка [Аврам] пикна во позуа, / с десна ръка острит ноже. Нар. пес., СбБрМ, 25. На ти Димо, клаи, Димо, мое лице в пазуа, / кога тебе ке ти текнет за любовта венчана, / тогай, Димо, ръка пикни, та извади икона, / мене гледай, в себе мисли как душа в една снага. Нар. пес., СбБрМ, 454. пиквам се, пикна се страд.

ПЍКВАМ³, ‑аш, несв.; пѝкна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Диал. Издавам много тих глас, вик; пикам³. В 1853 година Балабанджията .. много се разгневил, та казал .. — от джинса им няма ни дете да оставя да пикне, всички ще изтребя. М. Кънчев, В, 99.