ПИКЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИКЀ¹, мн. ‑та, ср. 1. Вид памучна (по-рядко от изкуствена коприна) релефна тъкан. Официална рокля от бяло пике.

2. Дреха от такава тъкан. Облечена в бяло пике.

— Фр. piqué.

ПИКЀ² ср. Авиац. Движение на самолет по силно наклонена или отвесна към хоризонта траектория; пикиране.

— Речник на чуждите думи, 1982. — Фр. piqué.