ПИКЛА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЍКЛА ж. Разг. 1. Жена (обикн. момиченце), която често пикае или се напикава; пикливка.

2. Прен. Разг. Пренебр. Епитет за изразяване на гальовно-пренебрежително или презрително отношение към жена (обикн. младо, неопитно момиче), което не заслужава уважение. Вратата леко се открехна и едно чипоносо момиче в полуградски дрехи троснато му каза: .. "Спите още, .." Нищо и никаква пикла и тя се зъби. В. Нешков, Н, 240. — Мълчи, пикло! Ще ти изтръгна езика! — извика Костадин, готов да я удари. Ем. Станев, ИК III, 264. — Ти, пикло, да мълчиш, че като те хвана, ще полетиш през вратата. Сл. Трънски, Н, 212.