ПИКЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПИКЛЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Разг. Който често пикае или се напикава. Пикливо бебе. Пикливи деца.

2. Прен. Разг. Пренебр. Който е без особено значение, от който не зависи нищо или не заслужава никакво уважение; маловажен, незначителен, нищожен. — Грешно си си направил сметката.. Промяната е съобразена със София. Те не възразяват. А дали ще го има твоя пиклив подпис или не, все ми е толкова. К. Топалов, СТ, 155. Такъв късмет да му дойде на крака.., а той ще ми проучва, ще се колебае заради пикливия си отдел... П. Незнакомов, ТС, 16. Имаш трийсетина пикливи декара земя, все едно, че долни гащи имаш, а горни нямаш! Ст. Даскалов, СЛ, 34. — Ако щеш! Нямам намерение една копка да копна на вашата пиклива земя. И. Петров, МВ, 208.

3. Прен. Разг. Пренебр. За изделие, стока — който е нискокачествен или с ниска цена; евтин. Бас ловя, че тия пикливи вратовръзки са купени от някой ориенталски пазар — на количка. Тонич, ББК, 113. — Ти можеш ли да поканиш някого "на чаша швепс" и в непринуден разговор да уредиш някакъв въпрос — не можеш. Защото оня трябва да е кръгъл идиот да ти дойде на пикливия швепс. Г. Друмев, УКР, 6. През есента вуйчото казваше нещо на татко за момчето, а татко казваше на вуйчо — няма да ми подмамиш детето с едно пикливо колело, знаем ги ние, влизали сме в колоездачници. Й. Радичков, ГП, 60.