ПЍКО, мн. няма, ср. Диал. Игра с камъчета върху специално начертана фигура с форма на три вписани един в друг квадрата, пресечени в средата от кръст; бабка2. Те замениха чилика, топката, пикото, пумпала
с игра на талим сред улиците. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 87.